Сянката като един от архетипите на личността, според Юнг, с нейната дълбока несъзнаваност, е олицетворение на тази част от нас самите, която ни е така трудно да приемем и интегрираме и която е така тъмна и плътна. Но неумолимо ни определя.

През мита за златната ябълка и ламята търсим докъде би ни довело едно „приемане“ на „неприемливото“ дадено в нас самите и какво следва, след като стигнем „края“ на това пътуване – идва ли следващо?

Идея и концепция: Ана Дончева и Ралица Мерджанова; 

Режисьорски екип, драматургия и сценография: Ана Дончева, Ралица Мерджанова, Надежда Дичева

Хореография: Надежда Дичева

Музика: Ангел Ковачев

Поезия: Яна Мерджанова

Костюми реализация: Сърджан Кръстевски

Снимки: Светослав Николов – Чапи

Танц: Веселина Данева, Деан Стефанов, Димитър Георгиев, Дорина Стоянова, Елена Мерджанова, Михаела Павлова, Ралица Мерджанова, Тодор Атанасов, Яна Николова, Аглая Родригес